DCC управление по система "много единици" (consisting) - Част 2

Част втора - настройване на декодерите

Ще развия темата в следните точки:

• Потегляне и ускорение (start/acceleration)
• Намаляване и спиране (deceleration/stopping)
• Контрол на скоростта (speed control)
• Ускорителна крива (acceleration curve/speed table)
• Баланс на скоростта (trim control)
• Обратна връзка (back emf control)
• Динамична връзка (DDC dynamic drive control)

Потегляне

Както знаем плавното потегляне на модела е от изключително значение. Това е първото нещо което се набива на очи и често си казваме „егати каруцата" когато някой локомотив придърпва без да има значение колко е скъп. Първото впечатление е важно както за вас така и за околните. Как да настройм декодерите си за плавно потегляне? Препоръчвам това да се прави върху изолирана програмна релса, ако няма такава то тогава изолиран участък от макета или друг отделен овал ще свърши същата работа. Всъщност нужно е място по-малко от метър, тъй като ще настройваме само потеглянето на бавен ход. Допускаме че декодера е с фабрични настройки, ако не е, то желателно е да го ресетнете. Все пак ако не искате тогава ще трябва да изключите някой функции ръчно. В процеса на настройване ще манипулираме със следните CV-та:

• CV2 – минимална скорост
• CV3 - ускорение (всъщност това е закъснение на ускорението)
• CV4 - спиране
• CV5 - максимална скорост
• CV6 - средна скорост ( при по евтините и стари декодери това може да липсва)
• CV29 - конфигурация на декодера
• CV65 - стартов волтаж (kick start)
• CV66 - преден тример (forward trim)
• CV67-CV94 - ускорителна крива (acceleration curve)
• CV95 - заден тример (reverse trim)

ВАЖНО! Ако декодера поддържа обратна връзка (BackEMF) то тя трябва да бъде изключена тъй като ще оказва влияние. Ускорителната крива също трябва да бъде изключена (CV67-CV94).

ПРЕПОРЪЧВА СЕ! Преди да се пристъпи към работа локомотива трябва да бъде в идеално сервизно състояние, почистен от мръсотия, хубаво смазан, изправни токоснематели, здрави спойки. Всякакви механични фактори който имат влияние върху движението трябва да бъдат отстранени. Също така е хубаво да загреете машинката с около минутка каране ако декодера има обратна връзка (която за момента е изключена), ако ли не тогава без предварително загряване.

Първо изберете стъпките за контрол на скоростта (speed steps) 14/28/128 с която искате да управлявате локомотива си, това е ключов момент от който зависят и други неща за в бъдеще. Това става чрез бит 1 на CV29 или през програмните менюта на централата ви. Изберете стъпките и потвърдете, програмирането ще стане автоматично. Променяме бит 4 от CV29 за да изключим и ускорителната крива. Изключваме и обратната връзка ако има такава. Зануляваме стойностите в CV-та 2, 3, 4, 6 и 65 (някой декодери на възприемат стойност 0 в тези CV-та, тогава записваме 1-ца), а в 5 сложете максималната възможна 255. От това стартово положение започваме да увеличаваме стойността на CV65 през една стойност. Слагаме стойност 1 и подаваме от мишката/джойстика скорост но само с едно деление! Не ускорявайте повече от една стъпка! Локомотива ако тръгне сте късметлии. Вероятно е обаче да забръмчи и изобщо да не помръдне. Продължаваме да увеличаваме стойността на стартовия волтаж докато локомотива преодолее съпротивлението и започне да се движи бавно и плавно при подадена скорост от едно деление на управлението. При постигането на желан визуален ефект считаме че потеглянето е настроено и преминаваме напред. Сега настройваме минималната желана скорост от CV2 при подадена скорост на първа стъпка. Най добре е да се изчисли мащабно. Ако декодера ви не поддържа стартов волтаж тогава настройката се прави като заменим CV65 с CV2. Използваме директно минималната скорост. При задоволителен резултат преминаваме към следваща точка ускорение.

Ускорение

Вече можем да зададем стойност по-голяма от 0 в CV3, с което активираме ускорението. При стойност 0 декодера реагира директно на командата от централата. Колкото по-голяма е стойността толкова по-бавно се извършва самото ускоряване. Има обаче един подводен камък, който остава скрит за крайния потребител. Ще навлезна в дълбоки детайли за да ви стане ясно как всъщност работи CV3. На Английски темина е „time delayed acceleration", но за краткост на всякъде го изписват просто „acceleration" като пропускат останалите факти. На Български не звучи добре „време-закъснително ускорение" или „забавено ускорение". За нас ще бъде само „ускорение", но все пак да кажем чисто теоретично как всъщност се контролира ускорението. Това става чрез вмъкване на времеви интервали между две съседни стъпките по скалата на ускорението. Точно заради това CV3 работи на реципрочен принцип. Увеличаваме стойността и ускорението пада, намаляваме стойността и ускорението се дига. Според официалната документация RP 9.2.2 „ускорението" се изчислява по формула, която всъщност дава времевото закъснение между прехода от две съседни стъпки, но така или иначе това влияе и на ускорението. Формулата е следната стойността на CV3 се умножава по 0.896 и така получения резултат се дели на броя на стъпките. CV3 * 0.896/стъпки
Пример CV3=5 * 0.896 = 4,48 делено на 128 стъпки получаваме закъснение от 0.035 секунди на стъпка. От тук следва че ако дадем пълна газ от централата при 128 стъпки локомотива трябва да ускори от 0 до пълна скорост за 4,5 секунди.
Същия пример при 28 стъпки би имал закъснение от 0.16 секунди на стъпка.

ВНИМАНИЕ! Различните декодери възприемат различни стойности за CV3. При някой е максум 31, при други е 255. Виждате че максималното време за достигане на пълна скорост при 128 стъпки варира между 28 секунди при едните и ще бъде 2 мин 18 секунди при другите. Също така въпреки ясните стандарти, много производители не спазват RP 9.2.2 и техните времеви закъснения са с други стойности. Консултирайте се с ръководството за екслоатация на вашия декодер. След като вече сте настройли желаното ускорение, можете да пристъпите към настройките за спирането.

Намаляване и спиране

Не по-малко важен елемент е и спирането на всеки влак. Никой не би се изкефил композицията му от вагони да се накачулат един върху друг при рязко спиране щото разбираш ли локомотива спира като верижен трактор. Намаляването на скоростта работи по абсолютно същия принцип както бе описано по-горе с тази разлика че движението е надолу по скалата. Стойностите на ускорението и на спирането обикновенно са равни, но не е задължително. Наличието на махавоци в повечето локомотиви е особенност с която се съобразяваме тъй като при спиране добавят още малко спирачен път въпреки че декодера не им подава захранване след достигане на стъпка 0 = стоп! В тези случай просто експериментираме до постигане на желан визуален ефект. Колкото е по-голям маховика толкова повече кинетична енергия съдържа, която трябва да се трансформира в механична чрез редуктора преди да спре. Така че настройвате както ви харесва според типа на машината, теглото и и не на последно място самите вагони и бройката им. Аз лично ги правя с равни и дори по-големи стойности (в полза на CV4) защото не държа локомотива да спре за същото време за което е ускорил. Предпочитам локомотива да спира изключително бавно и измине още малко път преди да се установи в пълен стоп. Може би щото са ми по длъжки влакчетата и така ми харесва повече.

Контрол на скоростта

Искаме локомотивите да имат подходяща мащабна скорост, а не просто да прелитат на максимум с колкото сила им държат моторите. Вкарваме в играта CV5 и CV6 отговорни за средна и максимална скорост. Започваме да намаляваме стойността в CV5 с което ограничаваме тока от декодера към мотора така че да се движи с желаната от нас мащабна скорост. CV6 изчисляваме да бъде някъде около средата между минималната и максималната скорост.
Пример CV2=7 и CV5=196 тогава изваждаме минималната скорост от максималната и получаваме стойност 189. Получения резултат делим на 2 и получаваме 94,5. Записваме закръглената стойност в CV6. Може да бъде и по-ниска естествено, както и по-висока, но тогава ще се наблюдава друг ефект. CV6 играе ролята на праг като разделя ускорителната права на 2 части. Ако стойността е по-малка примерно 60 тогава ускорението в първата половина на скалата от 0 до 60 ще бъде по-плавно, а във втората от 61 до 196 ще е по-разко. Ако стойността е по-висока примерно 132 тогава ускорението ще е по осезаемо в първата половина на скалата от 0 до 132 и по-плавно от 133 до 196. Тук можете да експериментирате на воля и да разчупите ускорителната права.

ПРЕПОРЪЧВА СЕ! Водете си дневник за всеки локомотив кога и какви настройки сте променяли особенно ако не разполагате с четяща централа. Записвайте текущите стойности и пазете на сигурно място (най добре в кутията на самия локомотив). Ще ползваме тези данни в следващите точки.

Ускорителна крива

Това е доста осъвършенстван метод за плавно ускорение и забавяне. Аналогичен е на горния метод описан с CV6 с тази разлика че тук разполагаме с цели 27 точки чрез който можем да разчупим още повече ускорителната права и да я превърнем в ускорителна крива. За целта активираме тази функция от бит 4 на CV29. Добавяме тежест 16 към стойността записана там. Тоест от 6 я променяме на 22. С този наш избор казваме на декодера да се води от стойностите на CV-та 67 до 94, като игнорира напълно стойностите в CV-та 2, 5 и 6. Тъй като в предните стъпки сме отделили време за настройване на плавното тръгване, ускорение, скорост и спиране а сега искаме да игнорираме всичко това и за да не ни е бил труда на празно ще ползваме данните от дневника на локомотива. Стойността от CV2 копираме в CV67 а стойността от CV5 копираме в CV94. Така запазваме минималната и максималната скорост. Губим единствено средната точка CV6, но така или иначе тя вече не е от полза тъй като разполагаме с 25 такива. В CV-та 68 до 93 разпреляме равномерно скоростта от 7 до 196 според примера в предишната точка. Получаваме една наистина крива на ускорението.

ВНИМАНИЕ! Настройването на междинните стойности от CV68 до CV93 при някой централи става автоматично когато въведете начална и крайна скорост съответно в CV67 и CV94. Средните точки се интерполират автоматично от централата. При някой централи това не е така! Ако вашата е от тези то тогава въвеждате всички стойности ръчно.

Баланс на скоростта

Това рядко би ни се наложило да го правим когато караме влакове с един локомотив, но въпреки всичко ще го обясним. Има си свойте безспорни плюсове. Какво представлява трим контрола? Най общо казано фина настройка на движението в права посока и в обратна посока. Случвало ни се е многократно да виждаме как един локомотив има една скорост при движение напред и друга при движение назад. Повечето съвременни декодери разполагат с две CV-та, който ни дават контрол над този проблем. Ще манипулираме с CV66 (forward trim) и CV95 (reverse trim). Стойностите в тези две CV-та фабрично са зададени със абсолютна средна стойност от 128 което се приема за позиция нула в една перфектно балансирана система. Всяка стойност по-ниска или по-висока наклонява везната в съответната посока. Особенност тук е че тези CV-та имат по две крайни (изключващи) точки съответно стойност 0 и стойност 255 за разлика от всички останали CV-та където сме свикнали 0 да е изключено а 255 да е максималното разрешено. Трим контрола е изключително важен за ускорителната крива. Чрез него можем да променяме динамично минималната и максималната скорост без да се налага да пренастройваме всички стойности ръчно от CV67 до CV94. Слагайки ограничение в максималната скорост при движение напред декодера интерполира всички стойности автоматично, аналогично и при движение назад. Дори да не ползваме ускорителна крива, баланса на скростта е необходим при локомотиви, който се движат в тандем (консист) или пък са проектирани с чисто констурктивни разлики което оказва влияние върху скоростта в права и обратна посока както е при парните локомотиви. Всяка стойност по-малка от 128 води до намаляване на скоростта приблизително с 1%, съответно всяка стойност над 128 води до увеличение на скоростта с 1%. CV66 контролира движението в права посока, а CV95 в обратна посока. Ако локомотива ни е по-бърз при движение напред, то тогава можем да намалим стойността в съответното CV. Обикновено обаче тези настройки се правят чрез манипулиране на трим контрола при движение назад. Предполага се че локомотива вече е настроен с желаната мащабна скорост при движение напред, затова приемаме за база тези стойности и ние не ги променяме. В този случай просто ще увеличим скоростта при движение назад променияйки стойността в CV95 с по-голяма от 128. До тук казаното важи за електрически и дизелови локомотиви тъй като при парните знаем че движението в обратна посока е по-бавно. В този случай се налага да понижим още движението в обртна посока до достигане на желаната мащабно-конструктивна скорост. Самото настройване се прави по метода проба-грешка като се търси максимален задоволителен резултат. Отнема доста време, ама наистина доста с хронометър в ръка за да засичате скоростта в права и в обратна посока. Има и по-съвременни методи чисто електронни джаджи с фотоклетки чрез които определяте мащабната скорост, но това е за отделна тема която имам намерение да пусна. А дотогава хващайте хронометъра и смятайте.

Ето и едно инструментче което направих за целта
калкулатор за мащабна скорост