Петър Чесновски и железопътният моделизъм

Един репортаж за нашия член Петър Чесновски от Капитал Laight

Цялата статия тук:

http://www.capital.bg/light/tema/2014/11/14/2418855_ot_5_do_9/?sp=2#storystart

Източник: Капитал Light

През 2007 г. икономистът Петър Чесновски се намира в близост до Филаделфия и внезапно спомените от детството му нахлуват, докато наблюдава близката жп линия. "Беше грандиозна!" Размерите на композициите са достатъчно впечатляващи, за да мине половин час, докато дойде редът на последния вагон.

Тази атмосфера кара вече женения и баща на две деца Петър да се върне към хобито от юношеските години – железопътния моделизъм. Описва го като плод на "низ от случайности". Всичко започва с подарък от родителите му – популярните тогава влакчета Piko, с които по негови думи са започнали повечето колекционери и хобисти.

Но 42-годишният Петър не се смята за част от първата група хора. "Колекционерите обикновено се фокусират върху събирането на месингови модели, които са част от определена епоха, дори администрация. Имам около 100 локомотива и вагона, предимно американски, което не е кой знае какво на фона на постижения на някои хора в областта. Изпитвам удоволствие не толкова от събирането, колкото от изграждането на средата, целия ландшафт - сградите, храстите, дърветата около релсовия път".

Отвъд удоволствието, в преоткритото хоби той открива и още нещо - спокойствието, което му носи. "С него имаш шанса да създадеш свят, който е в хармония с теб. В него никой не изпреварва на червено, няма нищо разрушено или надраскано. Вместо да гледам някое предаване, което ще е загуба на време, в края на деня предпочитам да се отдам на нещо подобно", разказва Петър, който признава, че всъщност му е трудно да отделя време всеки ден и работи в отделената си специално за тези занимания стая средно по четири часа на седмица.

Заради това и най-амбициозният му макет вече му коства близо пет години постоянно старание, а за отделните детайли (като например окабеляването, за да работят всички стрелки и сигнализации) е чел специализирани списания и книги, гледал е и видеа със съвети в YouTube. Купува пластмасови човечета, а за да ги превърне в пътници на влака, внимателно рисува всичко по отношение на облеклото и външния вид. Понякога обработването на един "пасажер" отнема час.

Завръщането към хобито и България го водят към "Клуба на железопътния моделизъм - България" в София, който описва като "нещо уникално". КЖМБ е основан преди пет години, а членовете му, изцяло издържащи проекта си, са около 30. Част от тях имат членове в рода, които са работили в железопътния транспорт и са отраснали с една романтична представа за влаковете. А някои са и сегашни кадри - във форума на клуба една от темите в раздела за лични представяния е започната от роден в Червен бряг машинист.

Но при Петър такава връзка липсва - родителите му са били инженери. "Обединява ни това, че всеки един е осъзнал, че може да направи нещо ценно сам вкъщи, но най-ценното е социалният контакт." Те се събират всяка събота, а в последната от месеца клубът е отворен за посещения от всички заинтригувани.

По-рано тази година участват на изложение в Будапеща, където разполагат четири "български" гари на 240 метрово трасе. Най-актуалното събитие около ентусиаситите е Международното изложение, което членовете организират между 3 и 7 юни 2015 г. в Несебър.

Освен страстта към влаковете и моделирането Петър също така поддържа 150-литров аквариум с рибки. "Не съм сигурен каква е връзката, но част от членовете на клуба са също така акваристи." Значката на "Борусия" (Дортмунд) на якето е като че ли ясен знак и за привързаност към футбола.

Докато някои приятели слушат с любопитството историите около железопътния моделизъм, Петър признава с усмивка, че на повечето им става скучно покрай множеството подробности. Но децата често са впечатлени, тъй като рядко са виждали нещо подобно в домашна или въобще реална среда.

"Напълно съм убеден, че това, което правим, може да допадне и на млади хора. Ако останат време и средства, планираме да направим уъркшоп, с който да ги привлечем към идеята. Просто конкуренцията за вниманието им е огромна покрай всичките социални мрежи, чатове и т.н., а според мен те понякога носят отчуждение."

Какво би го отказало? "Това хоби е достатъчно разнообразно, за да ти поддържа интереса за цял живот. Но, аз имам един принцип - никога не казвай "никога". Хобитата, по принцип, са основно функция на две променливи, колкото и малки като количество да са - свободно време и финансов ресурс. Те са и първите, които човек елиминира при криза. Така, че ако настъпи такава ситуация ще трябва, ако не да се откажа, то поне да замразя хобито до по-добри времена."

Повече за дейността на Клуба по железопътен моделизъм може да научите на
http://railwaymodellingclub.com/

Светослав Тодоров